Да видим.. Изящните предмети струват много, защото за тяхната изработка са отделени много единици внимание. Искаме да споделяме живота си с някого, за да си обръщаме внимание. Когато обичаш някого, ти се стремиш да го накараш да се чувства значим. Човек чувства, че е скъп за някого, когато му обръщат внимание. В противен случай, дори и да го обсипват със злато, той никога няма да се почувства богат.
Усещате ли разликата между нереалното значение на паричната цена и цената на вниманието? Защо смятате, че ръчно направената картичка е „по-ценна“ от по-скъпо струващата купена такава? Всъщност точно това определя колко е нейната стойност, а не етикета и, нито това какво са решили че струва хората, заинтересувани от печалба.
При обмяната на валутата внимание обаче, сметките не биха били необходими, защото давайки повече единици внимание винаги ще ти носи още повече обратно. Не е ли чудесно, печелиш повече, ако даваш повече! Няма да имаме нуждата от аналитичния ум, който да ни спира и да ни кара да се чувстваме недоволни и ощетени. Вземете например начина, по който работят хората на работното си място. Тяхната заплата се определя на базата на работното им време.Представете си сега, тяхното заплащане да се определяше на базата на единици внимание. В такъв случай, те щяха да отделят половината от работното си време, за да работят концентрирано и максимално съсредоточено, за да може да освободят останалата част от деня си! Разбира се, изобщо не ми е ясно как точно ще се определя кой колко да получава и взима, но мисля, че ако достигнем такова ниво на разсъждаване и се научим да ценим старанието и отдадеността на околните, изобщо няма да правим такива кръчмарски сметки кой кому е длъжник.
Когато обръщаме на някого внимание и виждаме неговото задоволство, това ни радва. Не е необходимо когато направите на някого комплимент, той да ви отвърне със също толкова хубаво измислен и не по-малко искрен комплимент. Просто ви радва това, че човекът се е почувствал значим. Колко пъти сте отишли в магазина, дали сте на продавачката пари и сте си тръгнали доволни, без да очаквате една торба с продукти в замяна?
Защо децата са толкова скъпи за родителите си? Защо са толкова по-скъпи за тях, отолкото за всички останали хора? Защо искаме да ядем домашна храна, защо искаме да живеем в социална среда, защо се опитваме да си купим внимание с пари? Защо казваме, че „нищо няма да ни струва“, ако направим някакъв дребен жест? Защо не разберем кое е истинското богатство всъщност?
