1. Как стигна до йога на смеха?
По-скоро тя стигна до мен или се срещнахме по средата…Когато дойде момента, си мисля, че ме извика със звънливия си вълшебен глас, намери си местенце в душата ми и така се постави началото на едно дълго и чудесно приятелство. И наистина съм убедена, че решението ми да стана инструктор е сред най-добрите изобщо в живота ми. Иначе си мисля, че е много важно всеки да разчисти пътя си от нещата, които му пречат да стигне до подобни практики. Разбира се йогата на смеха е първа в списъка!
2. Как си се променила, откакто идваш на йога на смеха?
Откакто започнах да практикувам йога на смеха, първо открих колко е хубав светът без да те боли главата. Нещо, което напълно бях забравила за 10 години мигрена. След това дойде дишането – да разбереш, че никога не си дишал, на 20 години, си е доста стряскащо и освежаващо. Най-накрая дойде и най-сладкото – да осъзнаваш как да се справяш с емоциите, които тровят тялото и душата ти. Разбира се, няма как да не се ядосваш изобщо, но успях да съкратя времето, в което гневът определя действията ми. Сега вместо цял ден, ми отнема около 10-15 минути.
3. Кой момент от сесията по йога на смеха ти харесва най-много?
Онзи, в който усещаш как се отлепяш от земята – може да е още в началото, може да е по средата, а може и да е чак на кръгчето за споделяне. Въпросът е да стигнеш до него.
4. Как прилагаш наученото от йога на смеха в ежедневния живот?
Гледам да заразя много хора с „много добре, много добре, йее”. Така дори онези, които отказват да дойдат на сесия и не е тяхното, без да искат запомнят поздрава и отвреме навреме си го „припяват”. По-прекрасно не може да бъде! Освен това може би съм доста по-ефективна в комуникацията с хората, защото изчаквам и се напасвам към тяхното темпо, наблюдавам повече, усещам и променям стратегии в движение (смее се) :)))))))))))
5. Кое ти е любимото упражнение за смях? (опиши го с няколко думи)
Всичките? И все пак, ако трябва да избирам, може би Лодка и „Да, смях”. При първият хората сядат на земята един зад друг много близо, като си представят, че са в лодка. Хващат въображаемите гребла и загребват три пъти със звука „Ееее”, като на третия път се отпускат назад, вдигат ръцете и се смеят. Толкова непринудено и естествено се получава всичко, че просто няма как да не му хареса на човек!
„Да!” смехът пък е най-надъхващото и изпълващо нещо, което може да му се случи на човек. Ляга се по гръб, а крайниците се изстрелват нагоре с вик „Даааа”. И крясъкът преминава в ефирен детски смях. Думата е вълшебство!
6. На кого би препоръчалa да идва на йога на смеха и защо?
Препоръчвам го на всички и постоянно. Препоръчвам го на тъжните, за да не забравят как да се смеят, препоръчвам го на щастливите и вечно усмихнатите, за да се зареждаме взаимно, препоръчвам го на болните, здравите, социалните, социопатите, високите, ниските, мъжете и жените. Въпросът „защо” е безкрайно излишен, защото смехът дава смисъл, посока и лекота, която малко животи могат да предложат ежедневно. Щастието не е нещо, което ни се случва, то е нещо, което трябва да си създадем и йогата на смеха е добра отправна точка за хиляди мънички щастия през седмицата.
