С годините съм установила, че смехът създава наистина мигновена връзка между хората. Досега не съм открила друго, което толкова бързо да топи ледовете, да кара хората да бъдат доброжелателни един към друг и да се харесват. Той има много форми и тук мисля да обърна внимание на някои от тях, защото наистина може да те извиси, когато бъде използван правилно.

 

Всеки от нас го е преживявал много пъти като дете. Показват ни пръстче и хоп – незнайно защо прихваме до сълзи. Всъщност, започваме да се смеем едва на няколко месеца, а тогава със сигурност не разбираме нито шеги, нито вицове. Когато сме деца, смехът е израз на нашата радост от живота. Обикновено се появява, когато играем, като форма на общуване и споделяне на забавлението. Но ако забележите – малчуганите се смеят и сами, докато експериментират с тялото си и света наоколо. Децата все още нямат толкова развито интелектуално мислене и техният смях не е предизвикан от хумор. 

 

Като пораснем, все още ни се случва понякога да се разсмеем от нищото. Особено ако е споделено с други хора, това често са преживявания които помним дълго. Те носят толкова положителен заряд, че сякаш отново се пренасяме в онези мигове, когато не ни е бил нужен повод да се радваме. Няма нужда да се правиш на забавен или интересен за другите и можеш да бъдеш истински себе си. Именно това практикуваме и на йога на смеха. 

 

С годините, смехът се пренася от тялото в главата ни. Поради факта, че играем все по-малко, ние ставаме мисловно ориентирани и имаме нужда от интелектуални стимули, за да предизвикваме тази емоция. Все по-малко неща ни се виждат наистина смешни, а стимулите трябва да бъдат все по-интересни, за да имат ефект върху нас. 

Една форма на смях, която идва от мислите, е присмиването. Присмиването, за разлика от безпричинния смях, е базирано на противопоставянето, а не не свързването. При него се смеем НА другите, вместо С другите. Сякаш искаме да изтъкнем себе си, че сме по-добри от тях. Това винаги оставя лек горчив привкус в другите и в нас, макар и да ни забавлява за известно време. Иронията, сарказмът и подигравката може да водят до разсмиване, но използването им не ни прави по-добри хора.

 

Надсмиването е форма на смях, в която се опитваме да видим нещата от към забавната им страна и да не ги взимаме твърде насериозно. Тук става дума по-скоро за нашето отношение към различни ситуации в живота ни, отколкото за другите хора. Да се НАДсмееш над нещо ти помага да го видиш отвисоко, сякаш ти не си участник в него. Тогава можеш да действаш наистина адекватно, обективно и с усмивка, вместо с притеснение. 

 

Смехът наистина променя хората, той има силата да изтрие всички лоши мисли и да ни превърне в любящи, открити и жизнерадостнни хора. Нека изпозваме този безценен дар, за да се свързваме един с друг и да споделяме истиска и чистосърдечна радост!