Какво е смеховата медитация? Много хора се опитват да разберат защо я наричаме така и как е възможно човек да медитира, смеейки се. Та нали обикновено си представяме медитацията като спокойно, тихо занимание, при което се вглъбяваме в себе си.
За начало, трябва да разберем разликата между релаксация и медитация. Релаксацията е процес на отпускане – обикновено първо на тялото, което води до отпускане и на ума. Медитацията е състояние на сливане със сегашния момент и света около нас, при което в главата ни няма вече нито една мисъл. Ако си задавате въпроса “Сега в медитация ли съм?”, отговорът е “не”.
Смехът е един много лесно достъпен и бърз начин за достигането на това състояние. Как се стига до него? Ето например какво се случва при йога на смеха.
С походящо подбрани упражнения, ние подготвяме тялото си постепенно да премине в режим на продължителен и наситен смях. Когато се отпуснем по гръб и затворим очи, вълните от смях започват да обливат тялото ни – ту идват и ни разтърсват целите, ту си отиват, оставяйки ни в затишие.
Умът ни започва все по-рядко да дебне в очакване нещо да се случи и от време на време се усещаме, че сме “изключили” изцяло. В този момент понякога човек изпитва страх – страх да изгуби контрол и да се пусне по вълните на безпричинния смях. Тогава човек остава в хватката на ума, за да има сигурно и разумно обяснение на всичко, което се случва.
Ако направим този избор, ние отново правим нещо много полезно за тялото си, но някой ден може да решим да продължим нататък.
И да направим другия избор – да се пуснем по вълните на смеха и да разхлабим хватката на мислите. Да си позволим да оставим сълзите от смях да текат по бузите ни, без да ни е грижа, че сме размазали грима си.
Когато вълните на смеха станат толкова силни, че се потопим изцяло в него, всичко останало сякаш спира да съществува.
Сякаш наблюдаваш как щастие те изпълва отвътре, но едновременно с това се сливаш с океанът от щастие отвън. Разликата между “вътре” и “вън” става почти неразличима. В този момент, ти си неразривна част от цялото, което наричаш свой свят. А този свят е и мой, и твой. В този момент ние споделяме този свят изцяло. Проблясъците на разум се появяват за стотни от секундата, опитвайки се да обяснят какво се случва, но единственото, което успяновяваш е че ти е толкова хубаво, че не искаш това да спре.
В този момент ти си себе си и няма нужда да бъдеш друг. В този момент ти си щастлив и това е твое право по рождение.Чувстваш се на мястото си, обграден от щастливи хора. В този момент ти наистина живееш.
