Сред хората е много разпространен навикът да критикуват, просто за да се намират на приказка. По време на сутрешните разходки, обичайните теми за разговор са политиците, повишението на цените, корупцията в управлението, замърсяването, задръстванията, лошата икономика и подобни, после следват проблеми, свързани с по-младите и с останалите членове на семейството. Не можем да спрем всеки един от тях. Но пък можем да заменим отрицателните мисли с положителни. За да се справим с навика постоянно да правим забележки на другите, защо да не започнем да им правим комплименти? Защо да не повдигаме техния дух и самочувствие?
Необходимо ли е да поощряваме изобщо? Хората от всякаква възраст и произход, независимо колко са успели, се нуждаят от обич и признание, за да живеят щастливо. Всеки от нас, за да е в най-добрата си форма, има нужда да бъде забелязван и оценяван. Повечето хора искат да знаят как се справят. Ако даваме най-доброто от себе си и получаваме единствено мълчание в отговор, започваме да ставаме небрежни и враждебно настроени.
Всеки от нас има изграден образ за себе си, така да се каже автопортрет. За да се чувстваме удовлетворени, автопортретът ни трябва да е такъв, че да можем да живеем с него и да го харесваме. Когато сме горди с образа си, се чувстваме уверени и свободни да бъдем себе си. В най-добрата си форма сме. Когато се срамуваме от автопортрета си, се опитваме да се скрием, вместо да се изразим. В такива случаи, човек става труден за общуване и с лоши очаквания. Случва се малко чудо за този, чийто самочувствие нараства. Той изведнъж започва да харесва хората повече. Започва да става по-мил и повече да си сътрудничи с тези около него.
Похвалата е като гланц, който помага на автопортрета да се запази светъл и блестящ. Като повдигнете нечий дух и допринесете за нечие самочувствие, вие му давате възможност да поиска да ви хареса и да си сътрудничи с вас. Това да ласкаем или да изразяваме с думи емоции, които не чувстваме, води само до усещане за неискреност. От това никой няма полза.
Задържането на комплимент е мамене. Той трябва да бъде направен възможно най-бързо. Това може да дари нещастен човек с момент на радост, или да му помогне да се справи с дълбоко отчаяние. Може да помогне на някой да се пребори с двата убиеца на човешкото щастие – самотата и незначителността.
Щастието се връща
Така както художникът изпитва радост да дарява другите с красота, така всеки, койго овладее изуството на комплиментите ще открие, че даващият печели точно толкова, колкото получаващият. Има истина в поговорката “Букетът оставя част от аромата си в ръцете на този, койго го подарява”. Ако повишите усещането си за благодарност и желанието ви да я изразите, ще правите хората покрай вас щастливи и вие също ще станете по-щастливи.
Как да правим комплименти?
Можем да ги подхвърляме по средата на разговора или в писмо, или надписани на бележка. Освен това, има и друг начин – чрез трети човек. Когато някой ни казва нещо директно, може го сметнем за чиста формалност или ласкателство. За много хора е трудно да правят комплименти лице в лице, за да не се получи неудобна ситуация. За тях е подходящо да предадат комплимента чрез трето лице. Тази форма на поощрение е много по-лесна и дори още по-ефективна. Когато изказаните думи достигнат хората, те вярват на тях повече, защото мислят, че ако някой те хвали зад гърба ти, той е искрен.
Кога точно да поощтряваме?
Златното правило на поощрението е : Направете го сега! Направете го, докато усещането за благодарност е свежо и силно. Ако почувствате прилив на благодарност, изразете го, докато импулсът не е отминал.
Това, което цели един клуб за смях, не е само смях отвън, но и смях отвътре.
Ако хората харчат толкова много пари, за да получават комплименти, защо да не им ги дадем безплатно и от добра воля?
Откъс от книгата „Смях без причина“ на д-р Мадан Катария
