Има естествен начин как да се справим с тревожността без лекарства и за него ще ви разкажа в тази статия.

Тревожността е едно от най-често търсените в Google състояния и вероятно вече сте опитвали различни начини да се справите с нея, без траен резултат. 

Сигурно ви е познато усещането, че нещо не е наред, дори когато нищо конкретно не се случва? Сърцето ви бие малко по-бързо от нормалното. Дишането ви е плитко, сякаш забравяте да издишате докрай. Има едно постоянно чувство, че трябва да сте нащрек – дори в моменти, в които обективно сте в безопасност. Мислите ви тръгват към възможни опасности и рисуват сценарии, които никога не се случват, но въпреки това ви изморяват, сякаш са реални.

Това е тревожността в най-честата ѝ форма –  тих, постоянен фон на напрежение, който трудно може да бъде изразен с думи. 

Как да разпознаем прекомерната тревожност

Тревожността невинаги изглежда като ясен страх от нещо конкретно. По-често се крие в дребни, ежедневни признаци:

– Постоянно усещане, че нещо не е наред, без ясна причина
– Плитко и учестено дишане
– Трудно заспиване или неспокоен сън с чести събуждания
– Постоянно бързане – говорим бързо, ядем бързо, сякаш нещо ни гони
– Разиграване на негативни сценарии от типа “ами ако стане нещо”
– Усещане, че дори когато всичко е наред, трябва да сме нащрек
– Трудност да се отпуснем в общуването с други хора

Ако разпознавате себе си в няколко от тези точки, вероятно тревожността вече е станала фонов режим на нервната ви система, а не временно състояние.

Защо тревожността не си тръгва, колкото и да се убеждаваме умствено

Логично е първият ни импулс да е да се опитаме да се убедим умствено, че всичко е наред. “Няма причина да се притеснявам.” “Трябва да съм спокойна.” Проблемът е, че тревожността рядко се повлиява от логиката –  тя живее в тялото. Нервната ни система реагира на усещане за заплаха, независимо дали заплахата е реална в момента.

Затова опитите да “изключим” тревожните мисли само с воля обикновено работят за няколко минути, а после тревожността се връща – защото проблемът никога не е бил в мислите, а в състоянието на нервната система.

Причината тревожността понякога да расте, вместо да намалява

Има един парадокс: колкото повече значение придаваме на нещо, което ни притеснява, толкова по-голяма и по-застрашаваща изглежда самата тревожност. Нещо, което за друг човек изобщо не би било проблем, за нас може да заема цялото ни внимание – просто защото сме решили, че е важно.

Това означава нещо обнадеждаващо: ако можем да променим начина, по който възприемаме притеснението си, тревожността, свързана с него, също губи част от силата си.

Как да се справим с тревожността без лекарства: Тялото, а не умът, държи ключа към тревожността

Единственият надежден начин да прекъснем цикъла на тревожност е да стигнем до нервната система директно, през тялото – не чрез логически аргументи, а чрез физиологична промяна. Дълбокото издишване, отпускането на мускулите, а и нещо още по-неочаквано – смехът – изпращат на тялото сигнал, че в момента сме в безопасност. И тялото им вярва, независимо какво продължава да си мисли умът, обзет от тревожност.

Смехът има особено силен ефект: той едновременно задълбочава дишането, отпуска стегнатите гърди и рамене и – може би най-важното – създава дистанция между нас и притеснението. Не защото го игнорираме, а защото за момент го поглеждаме отгоре, вместо да сме в него. Как смехът може да бъде добро лекарство вижте тук.

Как да се справим с тревожността без лекарства: Смехът действа при тревожност дори когато не ви е до смях

Едно от най-обнадеждаващите неща за нервната система е, че тя не прави разлика между смях, предизвикан от истинско веселие, и смях, който създаваме съзнателно. И в двата случая ефектът върху дишането, мускулите и хормоните е един и същ. Именно затова, когато тревожността е висока и последното, което ви се прави, е да се усмихвате, може просто да “заемете” телесното поведение на смеха – и тялото ще го приеме като сигнал за безопасност. 

Как да се справим с тревожността без лекарства: Малка практика срещу тревожност, която да направите още сега

Опитайте тази проста техника: 1. Поставете ръка на корема си. 2. Вдишайте бавно през носа и после издишайте през устата 3. На края на издишването позволете да излезе лек смях, дори и да е престорен  – просто кажете сричките “хо-хо-хо”. Не е нужно да ви е смешно. Тялото не прави разлика между смях, който идва от истинско веселие, и смях, който предизвикваме съзнателно – реакцията на нервната система е една и съща. Повторете упражнението 3-4 пъти, всеки път малко по-дълго, и обърнете внимание как дишането ви постепенно се задълбочава и начинът, по който се чувствате започва да се променя.

Следващата крачка отвъд тревожността

Добрата новина е, че тревожността не е нещо, което трябва просто да “издържим”. Тя е състояние, което тялото ни може да се научи да регулира, стъпка по стъпка, с редовна практика.

В книгата “Смехът, който лекува” има отделна глава именно за тревожността – с ясни признаци как да я разпознаете и с конкретни техники за смях, създадени точно за моменти, в които тревожните мисли поемат контрола.