Тъй като в момента пиша книга за йога на смеха и стигнах до тази част, реших да я споделя с вас, защото мисля, че може да ви бъде много полезна.
Какво отличава едно упражнение от йога на смеха от една обикновена шега, която ни разсмива? Едно упражнение за смях е една ситуация от живота, разиграна като смешна сценка. Все едно сме актьори и имитираме как се смеем на различни неща.
Ето някои разлики:
– По време на упражнението не говорим
– Вместо да говорим, се смеем
– Изпълняваме физически игриви движения, вместо да седим статични
– Изключени са всякакъв сарказъм, ирония и подигравка – дори едно дете трябва да може да го разбере
– Упражнението трябва да ни забавлява и да ни кара да се чувстваме по-леки, а не да ни измъчва и да изисква усилие
– Упражнението не включва “битка” с проблема, а по-скоро искрено да му се посмеем
Тези четири принципа ще ви обяснят как работят упражненията от йога на смеха:
1. Всяко състояние на ума е свързано с определени действия и движения.
Например, когато сме угрижени, вместо да гледаме хората в очите, вървим забили поглед в земята, привеждаме рамене и грижите веднага се изписват на лицето ни.
Когато сме уверени и спокойни, в добро настроение, ходим изправени, гледаме хората в очите, вървим с бодра крачка, усмихваме се и дишаме дълбоко и бавно.
2. Когато променим действията, се променя и състоянието на ума. Направете си следния експеримент – започнете да ходите бавно, провлачено, с приведена глава и апатично изражение на лицето. Веднага ще усетите как, вживявайки се в ролята, започвате да се усещате наистина по-потиснати от преди малко. А сега променете движенията си – повдигнете брадичката високо, отворете гръдния кош и вдишайте с пълни гърди. Усмихнете се леко и започнете да се оглеждате наоколо с любопитство. Сравнете състоянието си с това преди малко – мигновено ще усетите промяната.
3. За да предизвикаме някакво състояние на ума, е достатъчно да извършим действията, свързани с него.
Какво означава това? Че ако ходим, говорим и се държим като самоуверен човек, умът следва действията на тялото. След време наистина това става естественото ни състояние. Например, ако когато сме спокойни, ние излизаме на разходка, готвим нещо ново, взимаме дълъг душ, купуваме спонтанни подаръци на хората около нас или си правим нова прическа, то когато направим някое от тези неща, веднага ще се почувстваме по-спокойни.
4. Ако се смеем, докато имитираме негативно състояние, ние променяме реакцията си в положителна
Човешкият мозък използва асоциации – той свързва всяка една емоция с определени характерни за нея действия. Когато се караме с някого, ние повишаваме глас, движенията ни стават по-резки и насечени, дишаме по-учестено, понякога дори плачем. Има добре изградена асоциация между това да се караме и да викаме например. Рядко ще асоциирате карането със смях обаче.
Точно това постигаме с упражненията от йога на смеха – създаваме нови асоциации в мозъка ни. Взимаме действията, жестовете, поведението на тялото от негативните емоции и добавяме смях. Така се получава следното:
Проявява се негативната емоция → Започваме да правим жестовете и действията, свързани с нея → Включва се асоциацията между тези жестове/ действия и смеха → Става ни смешно, по-леко и спокойно
Така ние не потискаме емоцията, не се опитваме да се борим с нея или да отричаме, че я изпитваме. Просто заместваме един тип реакция с друг, а това след известни тренировки става автоматично. Едно от любимите ни упражнения за смях в клуба е “Смях с каране”, при което размахваме пръст един на друг и се смеем. Тези на пръв поглед несъвместими неща водят ума до такъв абсурд, че няма как да не се разсмеем още по-искрено.
Следователно, за да си направим сами упражнение за смях, следвайте тези стъпки:
1. Помислете каква емоция искате да трансформирате чрез смях. Това може да бъде раздразнение от нещо, страх, гняв, притеснение или друго.
2. Представете си как изглежда един човек, който е в такава емоция. Как изглежда физически? Какви жестове прави? Как се движи, как говори, какво е изражението на лицето му? Ако можете да посочите специфични жестове и движения, които вие правите в такава ситуация, още по-добре.
3. Изимитирайте тези движения, сякаш сте актьор в театър или малко дете, което си играе. Добавете и смях. Опитайте се да преувеличите малко жестовете, така че да ви стане още по-смешно. Задължително включете звучен, сърдечен смях, а не просто усмивка или умствена картина.
4. Продължете към минута или докато ви е забавно.
Пример: Смях на притеснение
Участничка на мой семинар веднъж сподели, че много се притеснява когато разговаря с мъже. Помолих я да ми покаже как изглежда, докато се притеснява и тя каза, че се поти, гласът и краката й треперят и не знае къде да сложи ръцете си. Затова по време на нейното упражнение за смях, тя ужким бършеше потта, която се лее от челото й, дори изстискваше напоената с нея кърпичка, кършеше ръце и потреперваше с крака, смеейки се. Накрая й стана толкова смешно, че й потекоха сълзи.
Неща, с които трябва да внимаваме:
– Винаги работим със себе си и собствената си нагласа
Често хората в първите си опити да си измислят упражнение за смях, се опитват да се присмеят на останалите в ситуацията. Например, ако ни дразни съседа, си представяме че се дуелираме с него и се смеем. Това не ни върши добра услуга, защото създаваме такава асоциация в мозъка си, че всеки път като видим съседа, ние ще се чувстваме така, все едно някой ни напада и ние се отбраняваме.
Една от най-често допусканите грешки е да се опитваме да променим другите и да повлияем на хода на събитията. В упражненията за смях ние се стремим да променим единствено своята нагласа към нещата.
– Сарказъм и ирония
Сарказмът и иронията са присъщи по-скоро на егото, отколкото на човек, който изпитва чист и безусловен смях. Когато проявяваме сарказъм и ирония, ние обикновено се поставяме над другите, сякаш разбираме нещата по-добре от тях и това ни дава усещането, че имаме правото да се подиграваме. В йога на смеха сарказмът и иронията не се поощтряват, защото те ни отдалечават от безусловната радост и сърдечност. Най-лесният начин да разберем дали сме вложили сарказъм в нашето упражнение за смях е да го покажем на едно дете. Ако детето разбере упражнението, значи сме успели.
– Упражнението ни кара да се чувстваме по-свободни
Понякога е трудно дори да си представиш как може да се посмееш на трудна за теб ситуация. Но намериш ли сили в себе си да го направиш, не след дълго усещаш огромно облекчение и освободено количество енергия. Енергия, която е била блокирана заради прекалената важност, която сме отдавали на тази ситуация.
Едно упражнение е хубаво да се повтаря поне по веднъж дневно, в продължение на 21 до 40 дни, а резултатите наистина ще ви удивят.
Очаквайте още в бъдещата книга 🙂
