Смисълът на дарението

Много хора са ме питали защо йога на смеха е на дарение, а няма фиксирана такса за участието в нея. Надявам се в следните редове да откриете своите отговори.

Според кодекса на международната фондация по йога на смеха, "Движението за йога на смеха, започнало през 1995 г. е социално движение, към което всеки може да се присъедини безплатно. Това е нерелигиозна и неполитическа организация, която има за цел да свързва хора от различни култури и държави, за да се разпространи добро здраве, радост и световен мир."

Основният начин, по който се разпространява йога на смеха е т.нар. "социални клубове". Това са места, където хората се събират да се смеят за здраве и да създават приятелства.  Една от целите на международната фондация е да се създадат колкото се може повече такива клубове, които са безплатни и всеки може да се присъедини към тях, независимо от финансовото си състояние. Нещо повече - да се създадат колкото може повече такива клубове в социални групи от хора, които не могат да си позволят да получат обучение.

Първият клуб за смях започнал да се събира в един индийски парк. Оттогава движението се разпространява до близо 80 държави и десетки хиляди клубове. Много от тях не се събират навън, а използват помещения, в които да провеждат сесиите си. Разходите по тези помещения - наем, отопление и др. е необходимо да се поделят между участниците в клуба. Дарението е чудесен начин това да се случи, тъй като всеки оставя нещо според възможностите си и все пак когато няма възможност да дари, пак може да се включи. Някой път дарението е повече, друг път по-малко - важното е да се дава съзнателно и от сърце. Нашият клуб "Фрейле" си има една кутийка, която наскоро сполучливо кръстихме "Дарина". И както каза един от смехурковците на клуба - "Дарина е много важна, без нея нашият клуб нямаше да съществува".

Колко е "нормално да дариш"
Често хората се объркват и не знаят колко е "нормално" да дарят. Питат ме "Колко оставят обикновено хората?". Казвам им: "Не знам, аз виждам накрая общо коло има в кутията, не знам кой колко е дал". Дарението е свобода - можеш да дадеш, можеш и да не дадеш, никой не записва никъде колко си дал - ти решаваш. Смисълът на дарението да постъпиш според собственото си разбиране и преценка. Най-добре ако даваш парите не по задължение, а с желание да помогнеш. Тябва да осъзнаем, че дарението е помощ, която помага на добрата кауза да продължи да съществува.

Дарението като начин за повишаване на нашата съзнателност
Когато хората не осъзнават причината за това сесиите да са на дарение, те си мислят: "Щом не се събира фиксирана такса, значи мога да си спестя парите и да дам по-малко, отколкото бих платил като твърда такса. Другите сигурно ще дадат повече." С течение на времето, човек осъзнава, че ако всеки разсъждава така, общото дело е обречено на провал, защото подкрепата от посетителите не е достатъчна. За щастие, тази осъзнатост става все по-голяма. Хората се чувстват щастливи, че могат да реализират своята свободна воля и да проявят щедростта си.

Намерението, с което даряваме
Когато хората дават дарение съзнателно, се питат: "Колко е справедливо да дам според това, което получих?" А още по-нататък в развитието си, хората се питат: "Колко ми подсказва сърцето, че искам да даря и да подкрепя това дело?" Когато даряваме с желанието за развитие и подкрепа, тогава е най-добре и дори парите да не са много, те имат по-голяма сила.

Какво получават водещите от това
Можете да бъдете сигурни, че водещите, които водят клубовете си на дарение, даряват своя труд и енергия безусловно. Те използват даренията, за да покриват разходите на клуба. За тях това е начин да служат на обществото и да развиват себе си като се учат как да помагат на другите без да очакват нищо в замяна. А получават толкова много - приятели, здраве, възможност да правят това, което обичат и да допринасят за един по-добър свят.

Дарението е нещо прекрасно и пожелавам на всички да дават с любов, без да се притесняват от това какво е социално прието, защото в йога на смеха става дума точно за това - да спрем да се обуславяме и да бъдем свободни да бъдем такива, каквито сме.