Често, когато мой приятел изпитва притеснение заради някакъв свой проблем, аз го съветвам да се посмее. Обикновено мислим, че можем да се смеем само когато всичко е наред – здрави сме, в добро настроение сме, обградени сме от подходящите хора на подходящото място.
Дали можем да се смеем, когато нещо в животът ни не е наред?
Подчинявате ли се на навиците?
Голяма част от живота ни е изградена от нашите навици или още т.нар. „условни рефлекси“ – действия, които повтаряме много често и сме затвърдили в поведението си. Например, веднага щом станем сутрин, отиваме да си измием зъбите и дори не ни хрумва мисълта да не го направим (е, почти никога). Всеки ден ние затвърждаваме този полезен за нас навик. Има обаче и не толкова полезни такива – например когато някой ни обиди, ние да се засегнем и да започнем да се отбраняваме или да нападаме обратно. Това също е навик, който сме развивали през годините и който дори не ни хрумва, че можем да променим.
Какво се случва в мозъка ни?
Човешкият мозък прилича на мрежа от множество невронни пътеки, по които мисълта протича като електронен импулс. Когато в нас възникне някаква реакция, мисълта протича по определен път. Колкото повече затвърждаваме една реакция и я повтаряме, толкова повече затвърждаваме съответния път и импулсите протичат по него още по-лесно. Така, нашите най-силни невронни пътеки определят нашето поведение и мислене, защото в повечето ситуации ние действаме автоматично. Тези механизми не са случайни, защото пестят много енергия. Представяте ли си колко щеше да бъде досадно и изморително всяка сутрин да обмисляте дали да си измиете зъбите? Въпросът е – как да ги използваме, така че да работят за нас? Може ли да се каже, че за да реагираме по начина, по който искаме, ние трябва да „програмираме“ ума си с правилните навици?
Какво общо има смехът?
Когато човек се смее на проблема си, той затвърждава нова невронна пътека в ума. Правейки това достатъчно често, ние правим тази нова пътека все по-силна и импулсите започват да предпочитат нея, за сметка на старата такава. Така следващият път, когато възникне нашия проблем, или помислим за него, ние дори няма нужда да обмисляме как да се държим – тялото ни реагира с новия автоматизъм. Обикновено усещаме лек гъдел отвътре и започва да ни става смешно… и изведнъж проблемът вече не е толкова страшен.
Какво печелим?
Когато мислим негативно за проблема, ние обикновено не виждаме изход. Проблемът е по-силен от нас, той ни завладява и се чувстваме вцепенени от невъзможността да измислим правилното решение. Когато се чувстваме приповдигнати и леки, докато търсим решението, ние се чувстваме „над тези неща“. Веднъж изчезнала важността, пред нас се отварят множество варианти за избор. Това ни дава увереност, че каквото и да се случи, ние носим в себе си усещането за вътрешно спокойствие и щастие, което не зависи от външни фактори.
Какво се прави?
За всеки проблем може да се изработи специално упражнение за смях. Упражнението не разчита на сарказъм или подигравка, а вместо това ни изпълва с чисто по детински забавление. Работим с нашето отношение към нещата, вместо да осмиваме другите. Така ние малко по малко се сприятеляваме с проблема си, а веднъж щом спрем да се съпротивляваме, можем да го променим. Важното е упражнението да се прави, когато сме спокойни и предварително, а не при вече възникналата ситуация. Когато сме афектирани, веднага се включват автоматизмите ни и нямаме никакво време да реагираме както искаме. Например, ако имаме страх от кучета, трябва известно време да практикуваме смях с този проблем „насухо“, защото когато ни залае куче, изобщо няма да се сетим, че можем и да се разсмеем. Учените твърдят, че са необходими приблизително 21 дни за изграждането на нов навик. Но понякогато дори и 1-2 опита променят настройката на човека и ефектът може да бъде почти мигновен.
И наистина – колкото и абсурдно да изглежда на пръв поглед, оказва се, че човек наистина може да се смее, когато има проблеми. Тялото ни знае как и има нужда да го прави, а умът го следва.
Направете си този чудесен подарък и опитайте – Какво ви тревожи в момента? Хааа-хаа-хаа!