Много хора са ме питали защо йога на смеха е на дарение, а няма фиксирана такса за участието в нея. Надявам се в следните редове да откриете своите отговори.

Според кодекса на международната фондация по йога на смеха, "Движението за йога на смеха, започнало през 1995 г. е социално движение, към което всеки може да се присъедини безплатно. Това е нерелигиозна и неполитическа организация, която има за цел да свързва хора от различни култури и държави, за да се разпространи добро здраве, радост и световен мир."

Основният начин, по който се разпространява йога на смеха е т.нар. "социални клубове". Това са места, където хората се събират да се смеят за здраве и да създават приятелства.  Една от целите на международната фондация е да се създадат колкото се може повече такива клубове, които са безплатни и всеки може да се присъедини към тях, независимо от финансовото си състояние. Нещо повече - да се създадат колкото може повече такива клубове в социални групи от хора, които не могат да си позволят да получат обучение.

Тъй като в момента пиша книга за йога на смеха и стигнах до тази част, реших да я споделя с вас, защото мисля, че може да ви бъде много полезна.

Какво отличава едно упражнение от йога на смеха от една обикновена шега, която ни разсмива? Едно упражнение за смях е една ситуация от живота, разиграна като смешна сценка. Все едно сме актьори и имитираме как се смеем на различни неща.

След един час смях, игри и дихателни упражнения, всички споделят, че се чувстват страхотно. На следващите ни срещи хората разказват, че след сесиите по смях са били по-безгрижни, намирали са повече смешни ситуации и дори цяла седмица са задържали постигнатия ефект.
Това е една малка стъпка към промяната. Човек вижда нова гледна точка, разбира че ако прави определени действия, започва да вижда света по друг начин. Само че истинската промяна идва, когато практикуваме редовно и продължаваме да затвърждаваме това поведение отново и отново. За да ни стане навик.

Как се чувстват хората след двудневно обучение по йога на смеха? Вижте резултатите!

В проучването участваха 87 души от различни български градове, които са преминали двудневен курс за инструктори по йога на смеха. На тях е предоставена анкета по 10 показателя и 2 колонки - "преди" и "след". В началото на обучението участниците попълват колонката "Преди", а в края на обучението - колонката "След". За всеки от показателите участникът трябва да посочи число между 1 и 10.

След изчисление на средните стойности, резултатите са впечатляващи. Вижте сами:

На 21-ви януари се навършиха 4 години от рождението на нещо прекрасно - зараждането на йога на смеха в България.

Нека ви разкажа за първата ни сесия по йога на смеха...

Често, когато мой приятел изпитва притеснение заради някакъв свой проблем, аз го съветвам да се посмее. Обикновено мислим, че можем да се смеем само когато всичко е наред - здрави сме, в добро настроение сме, обградени сме от подходящите хора на подходящото място.
Дали можем да се смеем, когато нещо в животът ни не е наред?

Подчинявате ли се на навиците?

Голяма част от живота ни е изградена от нашите навици или още т.нар. "условни рефлекси" - действия, които повтаряме много често и сме затвърдили в поведението си. Например, веднага щом станем сутрин, отиваме да си измием зъбите и дори не ни хрумва мисълта да не го направим (е, почти никога). Всеки ден ние затвърждаваме този полезен за нас навик. Има обаче и не толкова полезни такива - например когато някой ни обиди, ние да се засегнем и да започнем да се отбраняваме или да нападаме обратно. Това също е навик, който сме развивали през годините и който дори не ни хрумва, че можем да променим.

Какво се случва в мозъка ни?

Човешкият мозък прилича на мрежа от множество невронни пътеки, по които мисълта протича като електронен импулс. Когато в нас възникне някаква реакция, мисълта протича по определен път. Колкото повече затвърждаваме една реакция и я повтаряме, толкова повече затвърждаваме съответния път и импулсите протичат по него още по-лесно. Така, нашите най-силни невронни пътеки определят нашето поведение и мислене, защото в повечето ситуации ние действаме автоматично. Тези механизми не са случайни, защото пестят много енергия. Представяте ли си колко щеше да бъде досадно и изморително всяка сутрин да обмисляте дали да си измиете зъбите? Въпросът е - как да ги използваме, така че да работят за нас? Може ли да се каже, че за да реагираме по начина, по който искаме, ние трябва да "програмираме" ума си с правилните навици?